зюмбюл

Речник на българския език

зюмбю̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. зюмбю̀ли, (два) зюмбю̀ла, м.
1. Само ед. Градинско цвете със силно ароматни, най-често сини или розови цветове.
2. Стрък от това цвете. Подари ѝ два сини зюмбюла.

Грешни изписвания (2)

  • зйомбюл
  • зйумбюл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зюм-бюл
непълен член зюм-бю-ла
пълен член зюм-бю-лът
мн.ч. зюм-бю-ли
членувано зюм-бю-ли-те
бройна форма зюм-бю-ла
звателна форма