зубрачка

Речник на българския език

зубра̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. зубра̀чки, ж. Жена зубрач.

Грешни изписвания (3)

  • зобрачка
  • зобрачкъ
  • зубрачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зуб-рач-ка
членувано зуб-рач-ка-та
мн.ч. зуб-рач-ки
членувано зуб-рач-ки-те
звателна форма