зрим

Речник на българския език

зрим прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

зрѝма, зрѝмо, мн. зрѝми, прил.
1. Който може да бъде видян; забележим. Разсъмна се и дърветата станаха зрими.
2. Който е материален, за разлика от идеален. Зрими и незрими блага.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зрим
непълен член зри-мия
пълен член зри-ми-ят
ж. р. зри-ма
членувано зри-ма-та
ср. р. зри-мо
членувано зри-мо-то
мн. ч. зри-ми
членувано зри-ми-те