зрелост

Речник на българския език

зрѐлост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

зрелостта̀, само ед., ж.
1. За човек и животно — период, когато е напълно физически и духовно развит.
2. Прен. Период на пълно развитие на творчески заложби, на майсторство. Творческа зрелост.
3. Качество на духовно или творчески зрял човек; качество на зрял плод или зеленчук.

Грешни изписвания (3)

  • зрелуст
  • зрелос
  • зрелус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зре-лост
членувано зре-лост-та
мн.ч. зре-лос-ти
членувано зре-лос-ти-те
звателна форма