зограф

Речник на българския език

1. зогра̀ф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. зогра̀фи, м. ист.
1. Иконописец.
2. Художник.
прил. зогра̀фски, зогра̀фска, зогра̀фско, мн. зогра̀фски.

Грешни изписвания (1)

  • зуграф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зог-раф
непълен член зог-ра-фа
пълен член зог-ра-фът
мн.ч. зог-ра-фи
членувано зог-ра-фи-те
бройна форма зог-ра-фа
звателна форма

2. Зогра̀ф географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Зуграф