зобница

Речник на българския език

зо̀бница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • зобнеца
  • зобнецъ
  • зобницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зоб-ни-ца
членувано зоб-ни-ца-та
мн.ч. зоб-ни-ци
членувано зоб-ни-ци-те
звателна форма