значка

Речник на българския език

значка̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. значкѝ, ж.
1. Малка пластинка с различна форма и изображения, със закопчалка за поставяне върху дреха, шапка и под. като символ за принадлежност към организация, група. Юбилейна значка.
2. Отличие, присъдено за успехи или заслуги в някаква област. Почетна значка на университета.

Грешни изписвания (3)

  • значкъ
  • знъчка
  • знъчкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. знач-ка
членувано знач-ка-та
мн.ч. знач-ки
членувано знач-ки-те
звателна форма