знахарство

Речник на българския език

знаха̀рство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Народно лечителство.

Грешни изписвания (3)

  • знахарству
  • знъхарство
  • знъхарству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зна-хар-с-т-во
членувано зна-хар-с-т-во-то
мн.ч. зна-хар-с-т-ва
членувано зна-хар-с-т-ва-та