знахарка

Речник на българския език

знаха̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. знаха̀рки, ж. Жена знахар.

Грешни изписвания (3)

  • знахаркъ
  • знъхарка
  • знъхаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зна-хар-ка
членувано зна-хар-ка-та
мн.ч. зна-хар-ки
членувано зна-хар-ки-те
звателна форма