знаене

Речник на българския език

зна̀ене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. зна̀я

Грешни изписвания (3)

  • знаени
  • знаине
  • знаини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зна-е-не
членувано зна-е-не-то
мн.ч. зна-е-ния
членувано зна-е-ни-я-та