злъчен

Речник на българския език

злъ̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

злъ̀чна, злъ̀чно, мн. злъ̀чни, прил. Разг. Жлъчен.

Грешни изписвания (1)

  • злъчин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. злъ-чен
непълен член злъч-ния
пълен член злъч-ни-ят
ж. р. злъч-на
членувано злъч-на-та
ср. р. злъч-но
членувано злъч-но-то
мн. ч. злъч-ни
членувано злъч-ни-те