зложелателка

Речник на българския език

зложелателка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зло-же-ла-тел-ка
членувано зло-же-ла-тел-ка-та
мн.ч. зло-же-ла-тел-ки
членувано зло-же-ла-тел-ки-те
звателна форма