зимница

Речник на българския език

1. зѝмница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. зѝмници, ж.
1. Обикн. мн. Житни култури, които се сеят през есента и прекарват зимата в земята. Дъждът е добър за зимниците.
2. Само ед. Пшеница, добита от есенен посев. Остана му един чувал зимница.

Грешни изписвания (3)

  • зимнеца
  • зимнецъ
  • зимницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зим-ни-ца
членувано зим-ни-ца-та
мн.ч. зим-ни-ци
членувано зим-ни-ци-те
звателна форма

2. Зѝмница географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Зимнеца
  • Зимнецъ
  • Зимницъ