зимен

Речник на българския език

1. зѝмен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

зѝмна, зѝмно, мн. зѝмни, прил.
1. Който се отнася до зимата. Зимен период. Зимен студ. Зимно време.
2. Който става през зимата. Зимен спорт.
3. Който е предназначен за зимата, зрее или започва да се отглежда през зимата. Зимни обувки. Зимни ябълки. Зимни посеви.
Зимен сън. 1. — Биологично състояние на някои бозайници през зимата, при което се забавят жизнените процеси; летаргия.
2. Пасивност, застой (обикн. при творец). Изпаднал си в зимен сън, нищо не правиш.

Грешни изписвания (1)

  • зимин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зи-мен
непълен член зим-ния
пълен член зим-ни-ят
ж. р. зим-на
членувано зим-на-та
ср. р. зим-но
членувано зим-но-то
мн. ч. зим-ни
членувано зим-ни-те

2. Зѝмен географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Зимин