зеница

Речник на българския език

зенѝца — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. зенѝци, ж. Кръг в средата на окото, през който влизат светлинните лъчи; гледец. Разширени от ужас зеници.
• Пазя като зеницата на окото си. — Пазя изключително грижливо.

Грешни изписвания (3)

  • зеницъ
  • зиница
  • зиницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зе-ни-ца
членувано зе-ни-ца-та
мн.ч. зе-ни-ци
членувано зе-ни-ци-те
звателна форма —

Връзки