земетръс

Речник на българския език

земетръ̀с съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Земетресение.
прил. земетръ̀сен, земетръ̀сна, земетръ̀сно, мн. земетръ̀сни. Земетръсна зона.

Грешни изписвания (3)

  • земитръс
  • зиметръс
  • зимитръс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зе-мет-ръс
непълен член зе-мет-ръ-са
пълен член зе-мет-ръ-сът
мн.ч. зе-мет-ръ-си
членувано зе-мет-ръ-си-те
бройна форма зе-мет-ръ-са
звателна форма