земемер

Речник на българския език

земемѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. земемѐри, м. Специалист, който измерва земни площи и ги изобразява; геодезист.

Грешни изписвания (3)

  • земимер
  • зимемер
  • зимимер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зе-ме-мер
непълен член зе-ме-ме-ра
пълен член зе-ме-ме-рът
мн.ч. зе-ме-ме-ри
членувано зе-ме-ме-ри-те
бройна форма зе-ме-ме-ра
звателна форма