зейване

Речник на българския език

зейване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зей-ва-не
членувано зей-ва-не-то
мн.ч. зей-ва-ния
членувано зей-ва-ни-я-та