зебра

Речник на българския език

зѐбра — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. зѐбри, ж.
1. Див африкански кон с окраска от тъмни и светли ивици. Стадо зебри.
2. Прен. Пешеходна пътека на оживени места, означена с бели ивици. Пътека тип зебра.

Грешни изписвания (1)

  • зебръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зеб-ра
членувано зеб-ра-та
мн.ч. зеб-ри
членувано зеб-ри-те
звателна форма —

Връзки