звънчев

Речник на българския език

звъ̀нчев прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

звъ̀нчева, звъ̀нчево, мн. звъ̀нчеви, прил.
1. Който е свързан със звънец (във 2 знач.). Звънчева инсталация.
2. Който се отнася до семейство растения със звънчевидни цветове.

Грешни изписвания (3)

  • звънчив
  • звънчеф
  • звънчиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. звън-чев
непълен член звън-че-вия
пълен член звън-че-ви-ят
ж. р. звън-че-ва
членувано звън-че-ва-та
ср. р. звън-че-во
членувано звън-че-во-то
мн. ч. звън-че-ви
членувано звън-че-ви-те