звъ̀нчев — прилагателно име (тип 76)
Значение
звъ̀нчева, звъ̀нчево, мн. звъ̀нчеви, прил.
1. Който е свързан със звънец (във 2 знач.). Звънчева инсталация.
2. Който се отнася до семейство растения със звънчевидни цветове.
1. Който е свързан със звънец (във 2 знач.). Звънчева инсталация.
2. Който се отнася до семейство растения със звънчевидни цветове.
Грешни изписвания (3)
- звънчив
- звънчеф
- звънчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед. ч. | м. р. | звън-чев | |
---|---|---|---|
непълен член | звън-че-вия | ||
пълен член | звън-че-ви-ят | ||
ж. р. | звън-че-ва | ||
членувано | звън-че-ва-та | ||
ср. р. | звън-че-во | ||
членувано | звън-че-во-то | ||
мн. ч. | звън-че-ви | ||
членувано | звън-че-ви-те |