звънкам

Речник на българския език

звъ̀нкам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

звъ̀нкаш, несв. Разг.
1. Издавам звук като звънене. Тролеи звънкат под прозореца ми.
2. Правя нещо да издава звук. Звънкам с велосипеда.

Грешни изписвания (1)

  • звънкъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице звън-кам звън-ка-ме
2 лице звън-каш звън-ка-те
3 лице звън-ка звън-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице звън-ках звън-ках-ме
2 лице звън-ка звън-ках-те
3 лице звън-ка звън-ка-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице звън-ках звън-ках-ме
2 лице звън-ка-ше звън-ках-те
3 лице звън-ка-ше звън-ка-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице звънкал съм звънкала съм звънкало съм звънкали сме
2 лице звънкал си звънкала си звънкало си звънкали сте
3 лице звънкал е звънкала е звънкало е звънкали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях звънкал бях звънкала бях звънкало бяхме звънкали
2 лице беше звънкал беше звънкала беше звънкало бяхте звънкали
3 лице беше звънкал беше звънкала беше звънкало бяха звънкали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще звънкам ще звънкаме
2 лице ще звънкаш ще звънкате
3 лице ще звънка ще звънкат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм звънкал ще съм звънкала ще съм звънкало ще сме звънкали
2 лице ще си звънкал ще си звънкала ще си звънкало ще сте звънкали
3 лице ще е звънкал ще е звънкала ще е звънкало ще са звънкали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да звънкам щяхме да звънкаме
2 лице щеше да звънкаш щяхте да звънкате
3 лице щеше да звънка щяха да звънкат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм звънкал щях да съм звънкала щях да съм звънкало щяхме да сме звънкали
2 лице щеше да си звънкал щеше да си звънкала щеше да си звънкало щяхте да сте звънкали
3 лице щеше да е звънкал щеше да е звънкала щеше да е звънкало щяха да са звънкали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице звънкал съм звънкала съм звънкало съм звънкали сме
2 лице звънкал си звънкала си звънкало си звънкали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице звънкал съм звънкала съм звънкало съм звънкали сме
2 лице звънкал си звънкала си звънкало си звънкали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм звънкал била съм звънкала било съм звънкало били сме звънкали
2 лице бил си звънкал била си звънкала било си звънкало били сте звънкали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да звънкам щяла съм да звънкам щяло съм да звънкам щели сме да звънкаме
2 лице щял си да звънкаш щяла си да звънкаш щяло си да звънкаш щели сте да звънкате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм звънкал щяла съм да съм звънкала щяло съм да съм звънкало щели сме да сме звънкали
2 лице щял си да си звънкал щяла си да си звънкала щяло си да си звънкало щели сте да сте звънкали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих звънкал бих звънкала бих звънкало бихме звънкали
2 лице би звънкал би звънкала би звънкало бихте звънкали
3 лице би звънкал би звънкала би звънкало биха звънкали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
звън-кай звън-кай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род звън-кан
непълен член звън-ка-ния
пълен член звън-ка-ни-ят
женски род звън-ка-на
членувано звън-ка-на-та
среден род звън-ка-но
членувано звън-ка-но-то
множествено число звън-ка-ни
членувано звън-ка-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род звън-кал
непълен член звън-ка-лия
пълен член звън-ка-ли-ят
женски род звън-ка-ла
членувано звън-ка-ла-та
среден род звън-ка-ло
членувано звън-ка-ло-то
множествено число звън-ка-ли
членувано звън-ка-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род звън-кал
женски род звън-ка-ла
среден род звън-ка-ло
множествено число звън-ка-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род звън-кащ
непълен член звън-ка-щия
пълен член звън-ка-щи-ят
женски род звън-ка-ща
членувано звън-ка-ща-та
среден род звън-ка-що
членувано звън-ка-що-то
множествено число звън-ка-щи
членувано звън-ка-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

звън-кай-ки