звънкал

Речник на българския език

1. звънкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

звънкал е производна форма на звънкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. звънкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

звънкал е производна форма на звънкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. звънкал — мин. деят. св. прич. м. р.

звънкал е производна форма на звънкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. звънкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

звънкал е производна форма на звънкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).