звънене

Речник на българския език

звънене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. звъ-не-не
членувано звъ-не-не-то
мн.ч. звъ-не-ния
членувано звъ-не-ни-я-та