звънване

Речник на българския език

звъ̀нване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • звънвани
  • звънвъне
  • звънвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. звън-ва-не
членувано звън-ва-не-то
мн.ч. звън-ва-ния
членувано звън-ва-ни-я-та