звукотехника

Речник на българския език

звукотѐхника съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • звокотехнека
  • звокотехнекъ
  • звокотехника
  • звокотехникъ
  • звокутехнека
  • звокутехнекъ
  • звокутехника
  • звокутехникъ
  • звукотехнека
  • звукотехнекъ
  • звукотехникъ
  • звукутехнека
  • звукутехнекъ
  • звукутехника
  • звукутехникъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зву-ко-тех-ни-ка
членувано зву-ко-тех-ни-ка-та
мн.ч. зву-ко-тех-ни-ки
членувано зву-ко-тех-ни-ки-те
звателна форма