звукосъчетание

Речник на българския език

зву̀косъчета̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • звукосачетание
  • звукосачитание
  • звукосъчитание
  • звукусачетание
  • звукусачитание
  • звукусъчетание
  • звукусъчитание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зву-ко-съ-че-та-ние
членувано зву-ко-съ-че-та-ни-е-то
мн.ч. зву-ко-съ-че-та-ния
членувано зву-ко-съ-че-та-ни-я-та