звукоредче

Речник на българския език

звукоредче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зву-ко-ред-че
членувано зву-ко-ред-че-то
мн.ч. зву-ко-ред-че-та
членувано зву-ко-ред-че-та-та