звукозапис

Речник на българския език

звукоза̀пис съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Записване на реч или на музика със специален апарат, на лента и под., за да може да се възпроизвежда; запис. Студио за звукозапис.

Грешни изписвания (7)

  • звокозапес
  • звокозапис
  • звокузапес
  • звокузапис
  • звукозапес
  • звукузапес
  • звукузапис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зву-ко-за-пис
непълен член зву-ко-за-пи-са
пълен член зву-ко-за-пи-сът
мн.ч. зву-ко-за-пи-си
членувано зву-ко-за-пи-си-те
бройна форма зву-ко-за-пи-са
звателна форма