звукоза̀пис
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Записване на реч или на музика със специален апарат, на лента и под., за да може да се възпроизвежда; запис. Студио за звукозапис.
Грешни изписвания (7)
- звокозапес
- звокозапис
- звокузапес
- звокузапис
- звукозапес
- звукузапес
- звукузапис
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | зву-ко-за-пис | |
|---|---|---|
| непълен член | зву-ко-за-пи-са | |
| пълен член | зву-ко-за-пи-сът | |
| мн.ч. | зву-ко-за-пи-си | |
| членувано | зву-ко-за-пи-си-те | |
| бройна форма | зву-ко-за-пи-са | |
| звателна форма | — | |