звезден

Речник на българския език

1. звѐзден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

звѐздна, звѐздно, мн. звѐздни, прил. Който е свързан със звезда (в 1 знач.). Звезден купол. Звездна нощ.
Звезден дъжд. — Дъжд от метеорити.
Звезден миг. — Момент на голям успех, голяма слава. За певицата тези концерти бяха звездни мигове.

Грешни изписвания (1)

  • звездин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. звез-ден
непълен член звез-д-ния
пълен член звез-д-ни-ят
ж. р. звез-д-на
членувано звез-д-на-та
ср. р. звез-д-но
членувано звез-д-но-то
мн. ч. звез-д-ни
членувано звез-д-ни-те

2. Звѐзден географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Звездин