зачопляне

Речник на българския език

зачопляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • зачоплъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-чоп-ля-не
членувано за-чоп-ля-не-то
мн.ч. за-чоп-ля-ния
членувано за-чоп-ля-ни-я-та