зацепване

Речник на българския език

зацѐпване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • зацепвани
  • зацепвъне
  • зацепвъни
  • зъцепване
  • зъцепвани
  • зъцепвъне
  • зъцепвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-цеп-ва-не
членувано за-цеп-ва-не-то
мн.ч. за-цеп-ва-ния
членувано за-цеп-ва-ни-я-та