заточеница

Речник на българския език

зато̀ченица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. зато̀ченици, ж. Жена заточеник.

Грешни изписвания (15)

  • заточенеца
  • заточенецъ
  • заточеницъ
  • заточинеца
  • заточинецъ
  • заточиница
  • заточиницъ
  • зъточенеца
  • зъточенецъ
  • зъточеница
  • зъточеницъ
  • зъточинеца
  • зъточинецъ
  • зъточиница
  • зъточиницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-то-че-ни-ца
членувано за-то-че-ни-ца-та
мн.ч. за-то-че-ни-ци
членувано за-то-че-ни-ци-те
звателна форма