зато̀ченик
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. зато̀ченици, м. Лице, което е изпратено на заточение.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- заточенек
- заточинек
- заточиник
- зъточенек
- зъточеник
- зъточинек
- зъточиник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | за-то-че-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | за-то-че-ни-ка | |
| пълен член | за-то-че-ни-кът | |
| мн.ч. | за-то-че-ни-ци | |
| членувано | за-то-че-ни-ци-те | |
| бройна форма | за-то-че-ни-ци | |
| звателна форма | за-то-че-ни-ко | |