затворник

Речник на българския език

затво̀рник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. затво̀рници, м. Лице, което лежи в затвор.

Грешни изписвания (3)

  • затворнек
  • зътворнек
  • зътворник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зат-вор-ник
непълен член зат-вор-ни-ка
пълен член зат-вор-ни-кът
мн.ч. зат-вор-ни-ци
членувано зат-вор-ни-ци-те
бройна форма зат-вор-ни-ци
звателна форма зат-вор-ни-ко