застопоряващ

Речник на българския език

1. застопоряващ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • застопоръвашт
  • застопоръващ
  • застопорявашт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зас-то-по-ря-ващ
непълен член зас-то-по-ря-ва-щия
пълен член зас-то-по-ря-ва-щи-ят
ж. р. зас-то-по-ря-ва-ща
членувано зас-то-по-ря-ва-ща-та
ср. р. зас-то-по-ря-ва-що
членувано зас-то-по-ря-ва-що-то
мн. ч. зас-то-по-ря-ва-щи
членувано зас-то-по-ря-ва-щи-те

2. застопоряващ — сег. деят. прич. м. р.

застопоряващ е производна форма на застопорявам (сег. деят. прич. м. р.).