заставяне

Речник на българския език

заставяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • заставъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зас-та-вя-не
членувано зас-та-вя-не-то
мн.ч. зас-та-вя-ния
членувано зас-та-вя-ни-я-та