заслужавам

Речник на българския език

заслужа̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

заслужа̀ваш, несв. и заслу̀жа 2 , св.
1. Какво. Имам заслуги, полага ми се, достоен съм за нещо. Заслужавам признателност. Заслужих наградата си. Заслужавам доверие.
2. Имам заслуги. Заслужил е много за града.
3. Кого. Достоен съм; съответствам. Не заслужаваш такъв мъж.
Заслужава си. — Струва си, има смисъл. Не си заслужава да говорим.

Грешни изписвания (7)

  • засложавам
  • засложавъм
  • заслужавъм
  • зъсложавам
  • зъсложавъм
  • зъслужавам
  • зъслужавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице зас-лу-жа-вам зас-лу-жа-ва-ме
2 лице зас-лу-жа-ваш зас-лу-жа-ва-те
3 лице зас-лу-жа-ва зас-лу-жа-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице зас-лу-жа-вах зас-лу-жа-вах-ме
2 лице зас-лу-жа-ва зас-лу-жа-вах-те
3 лице зас-лу-жа-ва зас-лу-жа-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице зас-лу-жа-вах зас-лу-жа-вах-ме
2 лице зас-лу-жа-ва-ше зас-лу-жа-вах-те
3 лице зас-лу-жа-ва-ше зас-лу-жа-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заслужавал съм заслужавала съм заслужавало съм заслужавали сме
2 лице заслужавал си заслужавала си заслужавало си заслужавали сте
3 лице заслужавал е заслужавала е заслужавало е заслужавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заслужавал бях заслужавала бях заслужавало бяхме заслужавали
2 лице беше заслужавал беше заслужавала беше заслужавало бяхте заслужавали
3 лице беше заслужавал беше заслужавала беше заслужавало бяха заслужавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще заслужавам ще заслужаваме
2 лице ще заслужаваш ще заслужавате
3 лице ще заслужава ще заслужават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заслужавал ще съм заслужавала ще съм заслужавало ще сме заслужавали
2 лице ще си заслужавал ще си заслужавала ще си заслужавало ще сте заслужавали
3 лице ще е заслужавал ще е заслужавала ще е заслужавало ще са заслужавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да заслужавам щяхме да заслужаваме
2 лице щеше да заслужаваш щяхте да заслужавате
3 лице щеше да заслужава щяха да заслужават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заслужавал щях да съм заслужавала щях да съм заслужавало щяхме да сме заслужавали
2 лице щеше да си заслужавал щеше да си заслужавала щеше да си заслужавало щяхте да сте заслужавали
3 лице щеше да е заслужавал щеше да е заслужавала щеше да е заслужавало щяха да са заслужавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заслужавал съм заслужавала съм заслужавало съм заслужавали сме
2 лице заслужавал си заслужавала си заслужавало си заслужавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заслужавал съм заслужавала съм заслужавало съм заслужавали сме
2 лице заслужавал си заслужавала си заслужавало си заслужавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заслужавал била съм заслужавала било съм заслужавало били сме заслужавали
2 лице бил си заслужавал била си заслужавала било си заслужавало били сте заслужавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заслужавам щяла съм да заслужавам щяло съм да заслужавам щели сме да заслужаваме
2 лице щял си да заслужаваш щяла си да заслужаваш щяло си да заслужаваш щели сте да заслужавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заслужавал щяла съм да съм заслужавала щяло съм да съм заслужавало щели сме да сме заслужавали
2 лице щял си да си заслужавал щяла си да си заслужавала щяло си да си заслужавало щели сте да сте заслужавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заслужавал бих заслужавала бих заслужавало бихме заслужавали
2 лице би заслужавал би заслужавала би заслужавало бихте заслужавали
3 лице би заслужавал би заслужавала би заслужавало биха заслужавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
зас-лу-жа-вай зас-лу-жа-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род зас-лу-жа-ван
непълен член зас-лу-жа-ва-ния
пълен член зас-лу-жа-ва-ни-ят
женски род зас-лу-жа-ва-на
членувано зас-лу-жа-ва-на-та
среден род зас-лу-жа-ва-но
членувано зас-лу-жа-ва-но-то
множествено число зас-лу-жа-ва-ни
членувано зас-лу-жа-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зас-лу-жа-вал
непълен член зас-лу-жа-ва-лия
пълен член зас-лу-жа-ва-ли-ят
женски род зас-лу-жа-ва-ла
членувано зас-лу-жа-ва-ла-та
среден род зас-лу-жа-ва-ло
членувано зас-лу-жа-ва-ло-то
множествено число зас-лу-жа-ва-ли
членувано зас-лу-жа-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зас-лу-жа-вал
женски род зас-лу-жа-ва-ла
среден род зас-лу-жа-ва-ло
множествено число зас-лу-жа-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род зас-лу-жа-ващ
непълен член зас-лу-жа-ва-щия
пълен член зас-лу-жа-ва-щи-ят
женски род зас-лу-жа-ва-ща
членувано зас-лу-жа-ва-ща-та
среден род зас-лу-жа-ва-що
членувано зас-лу-жа-ва-що-то
множествено число зас-лу-жа-ва-щи
членувано зас-лу-жа-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

зас-лу-жа-вай-ки