заряд

Речник на българския език

заря̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Количеството взривно вещество в бомба или снаряд, необходимо за взривяване, както и количеството вещество, необходимо за работа на атомен реактор и др.; пълнеж.
2. Електрическа енергия в някои частици. Положителен заряд.
3. Прен. Запасът от енергия, знания и под. у една личност.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • зарят
  • зърят

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ряд
непълен член за-ря-да
пълен член за-ря-дът
мн.ч. за-ря-ди
членувано за-ря-ди-те
бройна форма за-ря-да
звателна форма