зарибен

Речник на българския език

1. зарибен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-ри-бен
непълен член за-ри-бе-ния
пълен член за-ри-бе-ни-ят
ж. р. за-ри-бе-на
членувано за-ри-бе-на-та
ср. р. за-ри-бе-но
членувано за-ри-бе-но-то
мн. ч. за-ри-бе-ни
членувано за-ри-бе-ни-те

2. зарибен — мин. страд. прич. м. р.

зарибен е производна форма на зарибя (мин. страд. прич. м. р.).