заравняне

Речник на българския език

заравняне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • заравнъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-рав-ня-не
членувано за-рав-ня-не-то
мн.ч. за-рав-ня-ния
членувано за-рав-ня-ни-я-та