запътвам се

Речник на българския език

запъ̀твам се непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

запъ̀тваш се, несв. и запъ̀тя се, св.
1. Отправям се, насочвам се, тръгвам нанякъде.
2. Прен. Разг. Решавам да постигна нещо, за което не ми стигат силите. С тази слаба диплома се запътила студентка да става.

Грешни изписвания (7)

  • запътвам си
  • запътвъм се
  • запътвъм си
  • зъпътвам се
  • зъпътвам си
  • зъпътвъм се
  • зъпътвъм си

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-път-вам за-път-ва-ме
2 лице за-път-ваш за-път-ва-те
3 лице за-път-ва за-път-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-път-вах за-път-вах-ме
2 лице за-път-ва за-път-вах-те
3 лице за-път-ва за-път-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-път-вах за-път-вах-ме
2 лице за-път-ва-ше за-път-вах-те
3 лице за-път-ва-ше за-път-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запътвал съм запътвала съм запътвало съм запътвали сме
2 лице запътвал си запътвала си запътвало си запътвали сте
3 лице запътвал е запътвала е запътвало е запътвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях запътвал бях запътвала бях запътвало бяхме запътвали
2 лице беше запътвал беше запътвала беше запътвало бяхте запътвали
3 лице беше запътвал беше запътвала беше запътвало бяха запътвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще запътвам ще запътваме
2 лице ще запътваш ще запътвате
3 лице ще запътва ще запътват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм запътвал ще съм запътвала ще съм запътвало ще сме запътвали
2 лице ще си запътвал ще си запътвала ще си запътвало ще сте запътвали
3 лице ще е запътвал ще е запътвала ще е запътвало ще са запътвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да запътвам щяхме да запътваме
2 лице щеше да запътваш щяхте да запътвате
3 лице щеше да запътва щяха да запътват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм запътвал щях да съм запътвала щях да съм запътвало щяхме да сме запътвали
2 лице щеше да си запътвал щеше да си запътвала щеше да си запътвало щяхте да сте запътвали
3 лице щеше да е запътвал щеше да е запътвала щеше да е запътвало щяха да са запътвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запътвал съм запътвала съм запътвало съм запътвали сме
2 лице запътвал си запътвала си запътвало си запътвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице запътвал съм запътвала съм запътвало съм запътвали сме
2 лице запътвал си запътвала си запътвало си запътвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм запътвал била съм запътвала било съм запътвало били сме запътвали
2 лице бил си запътвал била си запътвала било си запътвало били сте запътвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да запътвам щяла съм да запътвам щяло съм да запътвам щели сме да запътваме
2 лице щял си да запътваш щяла си да запътваш щяло си да запътваш щели сте да запътвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм запътвал щяла съм да съм запътвала щяло съм да съм запътвало щели сме да сме запътвали
2 лице щял си да си запътвал щяла си да си запътвала щяло си да си запътвало щели сте да сте запътвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих запътвал бих запътвала бих запътвало бихме запътвали
2 лице би запътвал би запътвала би запътвало бихте запътвали
3 лице би запътвал би запътвала би запътвало биха запътвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-път-вай за-път-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-път-вал
непълен член за-път-ва-лия
пълен член за-път-ва-ли-ят
женски род за-път-ва-ла
членувано за-път-ва-ла-та
среден род за-път-ва-ло
членувано за-път-ва-ло-то
множествено число за-път-ва-ли
членувано за-път-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-път-вал
женски род за-път-ва-ла
среден род за-път-ва-ло
множествено число за-път-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-път-ващ
непълен член за-път-ва-щия
пълен член за-път-ва-щи-ят
женски род за-път-ва-ща
членувано за-път-ва-ща-та
среден род за-път-ва-що
членувано за-път-ва-що-то
множествено число за-път-ва-щи
членувано за-път-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-път-вай-ки