запътвал

Речник на българския език

1. запътвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запътвал е производна форма на запътвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запътвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запътвал е производна форма на запътвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запътвал — мин. деят. св. прич. м. р.

запътвал е производна форма на запътвам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запътвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

запътвал е производна форма на запътвам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).