запържен

Речник на българския език

1. запържен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-пър-жен
непълен член за-пър-же-ния
пълен член за-пър-же-ни-ят
ж. р. за-пър-же-на
членувано за-пър-же-на-та
ср. р. за-пър-же-но
членувано за-пър-же-но-то
мн. ч. за-пър-же-ни
членувано за-пър-же-ни-те

2. запържен — мин. страд. прич. м. р.

запържен е производна форма на запържа (мин. страд. прич. м. р.).