запълнен

Речник на българския език

1. запъ̀лнен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • запълнин
  • зъпълнен
  • зъпълнин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-пъл-нен
непълен член за-пъл-не-ния
пълен член за-пъл-не-ни-ят
ж. р. за-пъл-не-на
членувано за-пъл-не-на-та
ср. р. за-пъл-не-но
членувано за-пъл-не-но-то
мн. ч. за-пъл-не-ни
членувано за-пъл-не-ни-те

2. запълнен — мин. страд. прич. м. р.

запълнен е производна форма на запълня (мин. страд. прич. м. р.).