запустение

Речник на българския език

запустѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Запуснатост и запустялост.

Грешни изписвания (3)

  • запостение
  • зъпостение
  • зъпустение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-пус-те-ние
членувано за-пус-те-ни-е-то
мн.ч. за-пус-те-ния
членувано за-пус-те-ни-я-та