запръжка

Речник на българския език

запръ̀жка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Мазнина със запържен в нея лук, червен пипер и др., към която се прибавят продукти, или за прибавяне към варено без мазнина ястие. Не съм приготвила запръжката за боба.

Грешни изписвания (7)

  • запръжкъ
  • зъпръжка
  • зъпръжкъ
  • запръшка
  • запръшкъ
  • зъпръшка
  • зъпръшкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зап-ръж-ка
членувано зап-ръж-ка-та
мн.ч. зап-ръж-ки
членувано зап-ръж-ки-те
звателна форма