запролетяване

Речник на българския език

запролетя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • запролетявъне
  • запролитяване
  • запролитявъне
  • запрулетяване
  • запрулетявъне
  • запрулитяване
  • запрулитявъне
  • зъпролетяване
  • зъпролетявъне
  • зъпролитяване
  • зъпролитявъне
  • зъпрулетяване
  • зъпрулетявъне
  • зъпрулитяване
  • зъпрулитявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зап-ро-ле-тя-ва-не
членувано зап-ро-ле-тя-ва-не-то
мн.ч. зап-ро-ле-тя-ва-ния
членувано зап-ро-ле-тя-ва-ни-я-та