запримчване

Речник на българския език

запримчване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зап-рим-ч-ва-не
членувано зап-рим-ч-ва-не-то
мн.ч. зап-рим-ч-ва-ния
членувано зап-рим-ч-ва-ни-я-та