заприличвам

Речник на българския език

заприлѝчвам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • запреличвам
  • запреличвъм
  • заприличвъм
  • зъпреличвам
  • зъпреличвъм
  • зъприличвам
  • зъприличвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице зап-ри-лич-вам зап-ри-лич-ва-ме
2 лице зап-ри-лич-ваш зап-ри-лич-ва-те
3 лице зап-ри-лич-ва зап-ри-лич-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице зап-ри-лич-вах зап-ри-лич-вах-ме
2 лице зап-ри-лич-ва зап-ри-лич-вах-те
3 лице зап-ри-лич-ва зап-ри-лич-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице зап-ри-лич-вах зап-ри-лич-вах-ме
2 лице зап-ри-лич-ва-ше зап-ри-лич-вах-те
3 лице зап-ри-лич-ва-ше зап-ри-лич-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заприличвал съм заприличвала съм заприличвало съм заприличвали сме
2 лице заприличвал си заприличвала си заприличвало си заприличвали сте
3 лице заприличвал е заприличвала е заприличвало е заприличвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заприличвал бях заприличвала бях заприличвало бяхме заприличвали
2 лице беше заприличвал беше заприличвала беше заприличвало бяхте заприличвали
3 лице беше заприличвал беше заприличвала беше заприличвало бяха заприличвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще заприличвам ще заприличваме
2 лице ще заприличваш ще заприличвате
3 лице ще заприличва ще заприличват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заприличвал ще съм заприличвала ще съм заприличвало ще сме заприличвали
2 лице ще си заприличвал ще си заприличвала ще си заприличвало ще сте заприличвали
3 лице ще е заприличвал ще е заприличвала ще е заприличвало ще са заприличвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да заприличвам щяхме да заприличваме
2 лице щеше да заприличваш щяхте да заприличвате
3 лице щеше да заприличва щяха да заприличват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заприличвал щях да съм заприличвала щях да съм заприличвало щяхме да сме заприличвали
2 лице щеше да си заприличвал щеше да си заприличвала щеше да си заприличвало щяхте да сте заприличвали
3 лице щеше да е заприличвал щеше да е заприличвала щеше да е заприличвало щяха да са заприличвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заприличвал съм заприличвала съм заприличвало съм заприличвали сме
2 лице заприличвал си заприличвала си заприличвало си заприличвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заприличвал съм заприличвала съм заприличвало съм заприличвали сме
2 лице заприличвал си заприличвала си заприличвало си заприличвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заприличвал била съм заприличвала било съм заприличвало били сме заприличвали
2 лице бил си заприличвал била си заприличвала било си заприличвало били сте заприличвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заприличвам щяла съм да заприличвам щяло съм да заприличвам щели сме да заприличваме
2 лице щял си да заприличваш щяла си да заприличваш щяло си да заприличваш щели сте да заприличвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заприличвал щяла съм да съм заприличвала щяло съм да съм заприличвало щели сме да сме заприличвали
2 лице щял си да си заприличвал щяла си да си заприличвала щяло си да си заприличвало щели сте да сте заприличвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заприличвал бих заприличвала бих заприличвало бихме заприличвали
2 лице би заприличвал би заприличвала би заприличвало бихте заприличвали
3 лице би заприличвал би заприличвала би заприличвало биха заприличвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
зап-ри-лич-вай зап-ри-лич-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зап-ри-лич-вал
непълен член зап-ри-лич-ва-лия
пълен член зап-ри-лич-ва-ли-ят
женски род зап-ри-лич-ва-ла
членувано зап-ри-лич-ва-ла-та
среден род зап-ри-лич-ва-ло
членувано зап-ри-лич-ва-ло-то
множествено число зап-ри-лич-ва-ли
членувано зап-ри-лич-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зап-ри-лич-вал
женски род зап-ри-лич-ва-ла
среден род зап-ри-лич-ва-ло
множествено число зап-ри-лич-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род зап-ри-лич-ващ
непълен член зап-ри-лич-ва-щия
пълен член зап-ри-лич-ва-щи-ят
женски род зап-ри-лич-ва-ща
членувано зап-ри-лич-ва-ща-та
среден род зап-ри-лич-ва-що
членувано зап-ри-лич-ва-що-то
множествено число зап-ри-лич-ва-щи
членувано зап-ри-лич-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

зап-ри-лич-вай-ки