заприличвал е

Речник на българския език

1. заприличвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заприличвал е е производна форма на заприличвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заприличвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заприличвал е е производна форма на заприличвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заприличвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заприличвал е е производна форма на заприличвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).